sos help animals paypal donation

Уважаеми дарители и спонсори също може да дарите и в paypal

https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=QZ96WHM3DZ5H8

Порастналото момиче Севда днес бе настанено в голяма клетка в двора, в който след известно време ще бъде освободено. Така постепенно тя ще може да свикне с обкръжаващата я среда, със звуците, гледките и другите диви обитатели на мястото.

гларусчето Русалка

Русалка е малко гларусче от Русе. Тя е още пухен мъник, но тежко пострадал. Левият крак е зле счупен, на много лошо място - до ставата. Бебето е също ужасяващо слабо. Настанено е за лечение във ветеринарна клиника Добро хрумване в София.

Фрактура до ставата предполага, че дори да зарастне както трябва костта, ставата ще се вдърви и няма да се движи, така че кракът ще служи замо за подпиране. Това, всъщност, е най-оптимистичният вариант, защото в момента кракът от счупването надолу няма чувствителност, плавникът стои сгънат, не се движи и е много вероятно кракът да започне да изсъхва от счупването надолу. Възможно е и самата кост вътре да започне да умира. Ние сме длъжни да дадем шанс на това бебе, обаче. Кракът е шиниран изцяло, така че и плавникът да стои в правилна позиция.

Както ще видите от снимките, Русалка е опръстенена. Тепърва предстои да получим информация от Българската орнитологична централа към БАН къде е опръстенена тази конкретна птица.За да поставим шината се наложи да премахнем пластмасовият пръстен, защото пречеше.



Знаете какво се говори за русалките. Със своята прекрасност те примамват рибарите и ги завличат в дълбините.. Нашата Русалка също примамва със своята пухеност. Дръзнеш ли да я погалиш, обаче, ще бъдеш зверски накълван  Гларуси, какво да ги правиш.. такива са си 
********
Rusalka (Mermaid) is a little seagull from Ruse. She is another fluffy little fellow but severely injured. The left leg is terribly broken at a very bad place – to the joint. The baby is also horribly weak. It is placed for treatment in Dobro Hrumvane Veterinary Clinic in Sofia.

The fracture near the joint means that even if the bone heals well, the joint will stiffen and will not move and the foot will be good to stand only. This, actually, is the best case scenario because at present the foot below the breakage is senseless, the webbing of the foot stays folded, the foot is not moving enough and it is very much possible that the foot will develop atrophy below the breakage and will dry out. It is also possible that the bone itself will die out. We have to give a chance to this baby. The foot is splinted in full so it gives the webbing correct positioning.

As you see from the photos, Rusalka is marked. We are waiting to hear from the Bulgarian Ornithology Center at the Bulgarian Academy of Sciences where exactly it was ringed. To put the splinter we had to remove the ring.

You know what they say about mermaids – with their beauty they lure fishermen and drag them into the depths… Our mermaid lures with her fluffiness. But if you dare to touch her she’ll savagely peck you. Gulls, what can you do, it’s their nature…

Напусна ни костенурът Балкан с ужасната рана на гърба. Съвсем внезапно вчера се влоши и днес го изпратихме. Изтерзаният Балкан...
Balkan, the tortoise with the horrifying wound on his shell, left us. He deteriorated suddenly yesterday and today he passed away. Poor weary Balkan....

Блатната костенурка Нептун.

Нептун е блатна костенурка. Намерен е в двор на офис-сграда, далеч от всякаква вода. Прекарал е в двора известно време, вероятно месец или повече. 

В крайна сметка, едно момиче го вижда за пръв път и разпитва колегитеси какво прави там, кой го е виждал и т.н. Оказва се, че е забелязван няколко пъти от хората, работещи в сградата, но те мислели, че е сухоземна костенурка. Не че е нормално сухоземна костенура да е в двор на офис, но..

Как се е озовал блатният костенур там, никой не знае. Мястото е далеч от водоеми...

Разтревожено за съдбата на костенурката, момичето се свърза с Дивите Животни, за да освободим костенурката на подходящо място. До последно мислехме, че е сухоземна костенурка, защото нямаше снимки. Чак след като го получихме, стана ясно, че е блатна черупчица.

Нептун е гладувал доста дълго, защото блатните костенурки не се хранят извън водата, а и в тревата едва ли е имало нещо месно, подходящо за храна.

След няколко дни обилно подхранване във ветеринарна клиника Добро хрумване, Нептун бе освободен на прекрасно място, където има същества от неговия вид 

Приятно плуване, момче! 


****
Dry Life - Neptune, the Pond Turtle

Neptune is a pond turtle. He was found in a business building’s courtyard, away from any water. He has spent there some time – a month or more.

Eventually, a girl saw him and asked her colleagues what this turtle is doing in the yard, which saw it, etc. Some people who work in the building have seen him but they thought it’s a tortoise. Well, it is not normal even for tortoise to be in a business building’s grounds, but….

How did the pond turtle appeared there nobody knows. All ponds are far from there…
Worried for the fate of the turtle, the girl contacted Wild Animals to free the animal at a secure place. We thought it is a tortoise until we saw it with our own eyes because we haven’t got a picture. After that we found out he is a pond shell.

Neptune is starved a lot because pond turtles do not eat outside the water and we doubt there was something meaty and edible in the grass.

After few days of plentiful meals at “Dobro Hrumvane” Veterinary Clinic Neptune was released in a wonderful spot where many of his specie live.

Happy swims, boy!

Държи нещата под око, дори и пакетиран

Нептун пакетиран за транспортиране до мястото на освобождаване

НАШИЯТ ДОМ И СЕМЕЙСТВО СА СВЕЩЕНИ

Какво е домът за нас, хората? Когато ни нападнат крадци, искаме те да бъдат наказани! Когато домът ни бъде разрушен, искаме нов! Когато любимите ни същества са в опасност, ние правим всичко по силите си да ги предпазим от заплахите! Рисът, обаче, не може да се пребори сам. Нито с онези, които разрушават дома му с незаконното изсичане на гората, в която живее, нито с бракониерите, които гоубиват и оставят малките рисчета без майчина закрила. До неотдавна рисовете са считани за изчезнали. Днес те се завръщат. Уви, за кратко… Ние искаме да се задържат и да създадат нова популация в България.  НО ЗА ДА ИМАТ ОТНОВО ДОМ БЪЛГАРСКИТЕ РИСОВЕ, ТРЯБВА ДА ОПАЗИМ ГОРАТА!

WWF работи по мащабна програма в защита на вековните гори. Ние ги проучваме и описваме, за да знаем кои от тях трябва да бъдатсъхранени на всяка цена. Обучаваме служители в горските стопанства как да се грижат за тях. Правим анализ на незаконния дърводобив, за да имаме още по-силно оръжие в борбата срещу престъпното унищожаване на горите. Следим законите и наредбите и се стремим да бъдат приети важни поправки, които да поставят човешките своеволия извън закона. По проект с участието на WWF, Изпълнителната агенция по горите и дирекциите на десет природни парка в периода 2010-2013 г. бяха засадени над 190 000 фиданки от дръвчета, изцяло местни видове.

© WWF България

Най-новата засега снимка на рис в България, направена от фотокапан през м. февруари 2014 г. © Диана Златанова и БФБ

ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ Като спасяваме българската гора, ние помагаме и на други застрашени животни. С даряването на 10 лв. месечно ние гарантираме продължаването и разрастването на програмата за опазване на вековните гори – дом на най-голямата котка в Европа. Вярвам, че няма да изгубим вашата подкрепа точно сега. Елате наwww.SpaseteDivataPriroda.bg и осиновете символично рис! НЕ ОТЛАГАЙТЕ: ТОКУ-ЩО БЕ ОТСЕЧЕНО ПОРЕДНОТО ЦЕННО ДЪРВО. Гората дава живот и на хората. Без кислород ние също може да се озовем на страниците на Червената книга.

"Подкрепете усилията на WWF. Благодаря Ви." Красимир Костадинов

Побитите камъни

Знаеш ли, че на 18 км западно от Варна, по стария асфалтов път към София се намира нещо много призрачно-красиво?

Това е Дикилиташ или както са известни сега Побитите камъни!Първата българска  местност, официална обявена за природна забележителност през 1937 година.

За първи път тази местност се споменава от Виктор Тепляков, кореспондент на руската армия на генерал Дибич Задбалкански.През 1829 година Тепляков пише писмо на композитора Римски –Корсаков, в което описва огромното си удивление от Побитите камъни.

През 1854 година английският геолог капитан Спрат усилено започва да се занимава с изследване на скалния феномен.

Огромните колони, патинирани  с мъхове натрапчиво налагат усещането за пейзаж от чужда планета. Други оприличават гледката  с описаните в Библията градове Содом и Гомор.Трети - на останките от храма на Посейдон в изчезналата Атлантида.

Никой със сигурност не може да каже как се е появило това чудо!

Легендата, която Карел Шкорпил споменава за произхода на камъните е,че те са носени от жидове-великани - за градеж в Плиска. Владетелят издал заповед,че няма нужда от повече камъни и великаните ги  оставили, където ги заварила заповедта.

Според учените идеално оформилите се колони са се образували през еоцена. Те изрично изключват човешка намеса при оформянето на колоните.

Другата теория е,че на мястото е имало подводна вулканична дейност, с активно отделяне на метанов газ. Газовите мехурчета излизали от морското дъно, повличайки разтопената лава.При досегът със студената вода лавата мигновенно се охлаждала и вкаменявала. И така се появили тези странни колони. Метанът продължавал да си проправя път между колоните стотици години след това и така те са станали кухи отвътре.

Трети са привърженици на теорията ,  че това са дънери на огромни вкаменени дървета.

 Непознатите и чудати местности винаги са вълнували човечеството.

Интересно е, че побитите камъни са „мъката на художника”. Колкото и талантливи платна да са се опитвали да уловят мистиката на това особено място, странното е, че пресъздаването му повече отблъсква, отколкото привлича.Остава чувството за недовършеност, за някаква непохватност и творческо безсилие. 

Местата, където спират да действат познатите научни закони са пълни със загадки и въпроси.

 Кой капацитет ще се осмели да обясни кои газове и кои еоцени са

 „ направили ” този турчин с чалмата???

Хайде, смело продължи пътешествието си в каменната гора!Нищо,че мобилния ти телефон ще загуби обхват, важното,е че ще те обхванат невероятни и необясними усещания.

Не предполагаш,че Побитите камъни са част от историята на българското и световното кино. Тук са снимани сцени от филмите „Осъдени души” и „Оцеола”.  

Забравих, да ти кажа,че тези каменни исполини са от варовикови пясъци.При по-внимателно взиране ще видиш охлювчета и мидички.

Колоните  са около триста на брой!Издигат се до пет-шест метра, а  дебелината им достига от половин до два метра и половина.

Усещаш ли се дребна прашинка?

Обзе ли те страховита самота , докато се разхождаше тук?

На тази планета никой не е сам, колкото и наивно да ти звучи..

Не знам за теб, но аз се питам:

ЗАЩО любими хора  ни „ напускат ”и се преселват някъде откъдето никой не се е върнал?

А тези камънаци са били тук и ще бъдат и след правнуците на внуците ни....

Може би, за да  ни напомнят, че нямаме време да се мразим, а само да се обичаме..

автор Росица Жекова