АКО можеха да говорят: 2013-01-13

петък, 18 януари 2013 г.

Какво се случва в България?

Какво се случва в България?

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" отново отправя своя призив за търсене на отговорност за заграбените от концесионера на ски-зона Банско 650 декара над позволеното в Национален парк Пирин.

Гражданите са шокирани, че вместо санкции, правителството се втурва със страхотна бързина да отвърне на исканията на кмета на Банско за преразглеждане на режимите в Национален парк Пирин, за да може да се построи още един кабинков лифт и "да се уплътни ски зона Банско с още 20-30 километра писти". В следващите седмици дори се очаква исканията на общината да бъдат разгледани от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към министъра на околната среда и водите.

Коалицията "За да остане природа в България" припомня, че съгласно чл. 21 на Закона за защитените територии, в националните паркове се забранява строителството на спортни съоръжения, каквито са ски лифтовете и пистите.

Коалицията "За да остане природа в България" настоява да се направи оценка какво е незаконно построено в ски зона Банско. През 2011 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова оповести резултати от проверка, според която ски зоната е с две трети по-голяма от разрешеното по концесия. И до днес обаче правителството не е предприело стъпки за наказване на виновните и премахване на незаконните писти и съоръжения.

Коалицията "За да остане природа в България" предупреждава, че е недопустимо да се изсичат вековни гори в Национален парк Пирин за строителство на нови писти в нарушение на всички закони и с отнемане от питейната вода.
Коалицията "За да остане природа в България" припомня, че започва цялостна актуализация на Плана за управление на Национален парк Пирин, каквато се прави на всеки десет години и всички предложения следва да се разглеждат в рамките на тази процедура и неговата оценка за съвместимост, а не на парче.

С наближаването на изборите, посегателствата върху защитената природа в България се увеличават лавинообразно, а справедливост и защита на обществения интерес липсва изцяло:

В Несебър бяха унищожени дюни, а проверка показала липса на нарушения
На Иракли проблемите се рeшават на парче
ВАС потвърди застрояването на две трети от крайбрежието на Странджа, чрез потвърждението на ОУП на Царево

Настояваме и за окончателното решаване на проблема със застрояването на Иракли, тъй като беше разкрит поредният опит от страна на инвеститор за потъпкване на законите и надвишаване на разрешеното строителство. Недопустимо е при това положение да се обсъжда единствено разрушаването на незаконните постройки. Необходимо е спешно издаване на адекватна заповед за обявяване на защитената зона.
Затова коалиция „За да остане природа в България” се присъедини към призива на гражданите от София, Варна, Пловдив и Бургас, които за втори път тази година се събраха, за да призоват за опазване на природата, за справедливост и спазване на закона в четвъртък, 17 януари.

София: хиляди се събраха на простест, тръгвайки от паметника на Патриарх Евтимий (Попа), преминаха през “Граф Игнатиев”, “Раковски”, “Цар Освободител” и акостираха пред парламента. Гневните хора поискаха обявяването на защитена територия "Българско Черноморие" и промени в Закона за устройство на територията, които да гарантират достъпа до информация и правосъдие, свързани със строителни разрешения и устройствени планове.

Пловдив: стотици недоволни преминаха по главната улица от площад Съединение до площада пред Общината. На общинския площад протестиращите издигнаха кашонен хотелски комплекс "Меракли" с настояване да изкупят земята на цените, на които са продадени Черноморските дюни. След това протестиращите показаха нагледно какво очакват да направи държавата с незаконните строежи, като разрушиха своя "хотел".

Варна: протестиращите се събраха пред Община Варна, като преминаха през "Севастопол" до Драматичен Театър " Стоян Бъчваров" и се върнаха обратно. Варненци се обявиха против застрояването на Черноморието и превръщането на зелените територии в урбанизирани площи, като напомниха битката за спасяването на Морската градина.

Бургас също каза своето мнение по въпроса с беззаконието по Черноморието. Гражданското шествие премина с оглушителен звън на канчета и лъжици по главните улици на града и поиска трайно решение в полза на обществеността на всеки един от поставените въпроси, свързани с незаконното застрояване на Черноморието

Зелени Балкани е част от Коалиция "За да остане природа в България".
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, ФПС “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

Село Димча се изправи срещу плановете за изграждане на кариера край селото.

Село Димча се изправи срещу плановете за изграждане на кариера край селото.

Нито един от близо 130те жители на селото, присъстващи на състоялото се вчера (18.01.2013г.) обществено обсъждане на ДОВОС не изрази положително становище, в подкрепа на изграждането на кариерата.

Като най-големи опасности за местните хора и природата, всички присъстващи посочиха голямата опасност от дейностите и вероятността от загуба на карстовите извори в района, запрашаването на селото и селскостопанските земи, здравния риск за хората от потенциални замърсявания, шум и вибрации. Хората не бяха убедени за противното дори от инвеститорите, които обещаха работни места и инвестиции в Общината. Песимизъм в това отношение изказаха и кметовете на село Димча и Община Павликени.

Отрицателни становища внесоха местния инициативен граждански комитет, Пещерен Клуб Дерент – Велико Търново, Зелени Балкани.

Инициативния комитет на селото беше посочил в становището си, очевидни пропуски в доклада по ОВОС, показващи недобро познаване на даденостите на селото и изопачаване на някои от фактите, свързани с климат и води.

Пещерен Клуб Дервент посочи пропуска в ДОВОС на две водни карстови пещери, намиращи се на около 400 метра от границата на бъдещата кариера. Пещерите Грезница и Конските дупки /Пещерата/ вероятно представляват обща пещерна система, която е най-голямата в райно на Източното Деветашко плато. Наличието на кариера в такава близост и извършването на взривове крие сериозна опасност за пещерите и карстовите реки в тях.

Зелени Балкани присъстваха на Общестевното обсъждане по покана на Инициативния комитет от граждани на Димча. По отношение на биоразнообразието, бяха открити следните сериозни пропуски в ДОВОС:
- в района на бъдещата кариера, като резултат от 2 годишни проучвания, са описани само 23 гръбначни животни. Само за един час на терен, екипа на Зелени Балкани установи на територията на кариерата 6 вида птици, които не са посочени в становището – малък ястреб, обикновена ветрушка, планинска чинка, зеленика, конопарче, хвойнов дрозд (и за които не е оценено негативното въздействие). В рамките на този час, само с разговори с няколко от жителите на селото получихме потвърждение за наличието на сухоземни костенурки, таралежи и други видове, които не са упоменати като присъстващи в района (а в същото време фигурират в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, като видове, за които е забранено убиването или безпокойството на индивиди);
- от информацията представена в ДОВОС става ясно, че не е проведено проучване за прилепите в територията (въпреки, че района е карстов, само на 400 метра има пещера и че всички прилепи са видове с висок консервационен статус, и ключово значение в екосистемите);
- по време на проведеното теренно посещение в пещерата Грезница, екипът на Зелени Балкани установи наличието на зимуващи големи подковоноси, както и гуано от пребиваването на прилепна колония от порядака на няколко десетки до няколко стотин индивида. Вероятно пещерата се ползва от прилепите през размножителния период или като междинна спирка по време на техните предвижвания. В същото време съществуването на евентуална кариера би довела до напускането и от прилепите (пещерата е една на 400 метра от границата на кариерата, има дължина над 120 метра и се развива в посока на инвестиционното предложение);
- не е проведено проучване на нощните грабливи птици (или няма посочени данни за такова), въпреки че местообитанията са потенциални хранителни местообитания на видове като забулената сова, кукумявката, чухала;
- не е проведено проучване или няма данни за безгръбначните животни;
- наличието на постоянна река в пещерите е потенциална възможност за наличието на пещерни безгръбначни, за чието установяване са необходими допълнителни проучвания
и т.н.
Всичко това бе установено от екипа на Зелени Балкани буквално в рамките на един час и остава без отговор въпроса, как не е било установено от експертите, работещи по ДОВОС в рамките на двегодишните проучвания за доклада...

Подобни бяха нагласите и при проведените Обществени обсъждания на проекта в Сухиндол, Върбовка, Павликени, където почти всички изказали са бяха против изграждането на кариерата.
Като следваща законова стъпка след общестевното обсъждане на ДОВОС, РИОСВ – Велико Търново трябва да внесе протокола от обществените обсъждания и становища на граждани и организации в МОСВ. Министерството от своя страна трябва да вземе окончателно решение за реализирането или отхвърлянето на ИП. Надяваме се, Министерството да вземе предвид пропуските в ДОВОС и категоричното мнение на местните хора и да отхвърли изграждането на кариерата.

Използваме случая, да поздравим хората от село Димча за активната гражданска подиция и отстояването на интересите на селото.
Хората се бяха организирали едва в рамките на 10тина дни, въпреки че бяха научили за инвестиционнот предложение от случайно видяна бележа в местното кафене – буквално в последния момент.
Надяваме се, повече български граждани да бъдат така активни при отстояване на собствените си интереси.

За допълнителна инфолмация по случая:
Граждански инициативен комитет - село Димча: - Тамара Николаева - моб. тел. 0883308960, Мартин Маринов - моб. тел. 0888955888
Зелени Балкани - Елена Стоева, моб. тел. 0887574699


Пещера Грездица	Купчина прилепно гуано, доказващо използването на пещерата от прилепите	Пещера Конските дупки	Хората от Димча изразиха категоричната си позиция против създаването на кариерата

Мониторинг на Червеногушите гъски в района на Шабла и Дуранкулак

Мониторинг на Червеногушите гъски в района на Шабла и Дуранкулак

През изминалата седмица във връзка с проект „Дългосрочна консервация на популацията на световно застрашената червеногуша гъскa в основните й зимовища", екип на Зелени Балкани проведе мониторинг на зимуващите водолюбиви птици в района на езерата Шабла и Дуранкулак.

Крайморска Добруджа и районът на езерата е място с международно природозащитно значение, поради струпването на значителна част от популацията на световно застрашения вид червеногуша гъска, както и много други видове водолюбиви птици.

По-време на дните на мониторинга, голяма част от гъските са нощували в морето и по-малко в района на езерата. Наблюдавани са над 90 000 големи белочели гъски и около 15 000 червеногуши. По време на мониторинга са регистрирани и редица други интересни видове като морски орли, звънарки, планински потапници, малки нирци, северни мишелови и др. Особен интерес е предизвикало наблюдението на сокол скитник, който ловувал и уловил речна чайка пред очите на експертите от Зелени Балкани. Любопитно е било и наблюдението на сив жерав, тъй като тези птици зимуват в Северна Африка. В България жерави се срещат основно по време на пролетния и есенен миграционен прелет.

Екипът на Зелени Балкани не е открил отстреляни червеногуши гъски през дните на своето посещение, но бреговете на езерата са били осеяни с гилзи от ловни патрони. Въпреки забраната за лов в териториите на 200 м. около защитените езера, случаите на нарушения не са малко.

Мониторингът и превенцията на бракониерството, осъществявани от екипа на Зелени Балкани ще продължат до края на зимния сезон в значими за водолюбивите птици водоеми.

За контакт:
Дончо Киров – Зелени Балкани,
тел.: 0888515662, dkirov@greenbalkans.org


Ята над Дуранкулак	По време на мониторинга	Неподвижни	Гъски

Червеногуша гъска в полет	Ледена красота	Мишелов с плячка	Сива сврачка

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Зелени Балкани

сряда, 16 януари 2013 г.

Първоначални резултати от 37 мото Среднозимно преброяване на водолюбивите птици

Първоначални резултати от 37 мото Среднозимно преброяване на водулюбивите птици

Тази година около 50 експерти и доброволци на Зелени Балкани отчетоха 10 основни язовира в Южна България, реките Тунджа (от язовир Копринка до Елхово) и Марица (от Пазарджик до границата на България) и над 20 микроязовира в Южна България.
В студ, сняг, дъжд, мъгла, а после слънце и пек премина тазгодишното Среднозимно преброяване.
Отчетени бяха общо над 50 000 индивида от 46 водолюбиви вида (патици, гъски, корморани, чапли, бърнета, лиски и т.н.), както и 82 вида дневни и нощни грабливи, пойни и вранови видове. Най-много от водолюбивите видове в отчетените водоеми са зимуващите зеленоглави патици (около 15 000) и лиските (9 000).
Значително повече от миналата години са отчетените пеликани и гъски. В студени зими, когато водоемите на север от България замръзват, в страната ни се събират десетки хиляди големи белочели, сиви и червеногуши гъски.
Тази година времето преди преброяването беше сравнително меко, а през уикенда изведнъж стана доста студено и онези видове, които предните дни са били в южна България (поради по-мекия климат), най-вероятно са се преместили още по на юг.
Ситуацията в в някои от основните влажните зони в Южна България, които Зелени Балкани наблюдава от 1996 г. е както следва:Язовир Овчарица – общата численост на водолюбивите птици е малко над 12 000 индивида, многократно по-висока от миналогодишната 4 200, като гъските са около 3 000. Най-многочислени са лиските 6 000, следвани от зеленоглавите патици – 1 300. „Завърнали” са се и къдроглавите пеликани, които традиционно зимуват на язовира - 194 отчетени индивида, в сравнение с едва 31 пеликана, зимували там в средата на януари миналата година.

Язовир Пясъчник – Отчетени са около 6 000 зеленоглави патици и доста малко белочели гъски, които в последните години запазват сравнително ниската си численост там. Морските орли, които редовно се виждат в района в този период от годината, бяха открити на съседен, напълно замръзнал водоем.
Река Марица – Тази година се отбелязва значителна концентрация на застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) на нощувката по река Марица. Над 5000 малки корморани зимуват край Пловдив, като това е между 6-8 % от цялата настояща Европейска популация на вида. Досега средната отчитана численост в средата на януари е от 3100 индивида, при рекорд от 4800 индивида (2000). Малките корморани традиционно са съсредоточени в една основна нощувка край град Пловдив, докато големите корморани са концентрирани в няколко основни нощувки по долното течение на реката, някои които тази година за изненада са се преместили, а други изобщо не са се сформирали. Заради постоянните изстрели и безпокойство, птиците постоянно сменят своите места за нощувка, като това е свързано със стрес и загуба на енергия.

Тази година екипите наблюдаваха известно повишение на типично северни видове, които рядко се срещат у нас и то само през зимата. Например северни мишелови (Buteo lagopus) бяха наблюдавани и в Южна България, на язовир Жребчево бе становен тундров лебед.
Други интересните наблюдения са черногърба чайка, установени на язовир Жребчево, скален и морски орел на яз. Копринка и Паничери, звънарки на Поморийско езеро и река Тунджа и червени ангъчи по Марица.
За съжаление, екипите констатираха огромен брой нарушения – бракониерски отстрел на редки и застрашени видове птици, незаконни гюмета, сечи. Бяха подготвени сигнали, които ще бъдат внесени в отговорните институции.
Преброяването се проведе съвместно с представители Българското дружество за защита на птиците, Регионалните инспекции по околната среда и водите и басейновите дирекции, Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” и Природен парк „Българка”, и Българската орнитологична централа към Института по зоология при БАН. Данните от преброяването са представителни, а методиката е в съответствие на изискванията на Изпълнителната агенция по околна среда и Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Установяването на числеността, динамиката на популацията на зимуващите в България водолюбиви птици, както и влажните зони, които обитават са от голямо значение за определяне на мерките за тяхното опазване.


Истинско Среднозимно преброяване!	...в студ...	...и пек...	...заедно...

...язовири...	...и реки...	...в радост...	...и беда...

Заради пеликаните!...	...лебедите!	...малките корморани...	...клопачите...

...и прекрасните гледки!...	Докато това се случва по Марица - кариери за пясък...	...и бракониерски отсрел на световнозастрашени видове!...