моят стаж в зелени балкани

Вранчето Кшищоф си търси дом.

Най-добре за него би било да живее в по-голяма клетка на двор или балкон, с кацалки, по които да се катери и да може да гледа от високо. Пострадалото крило е скъсено с милиметри спрямо другото, но това е достатъчно Кшищоф да не може да лети, но може доста добре да скача и се катери, което означава, че в началото ще прави опити за бягство, докато свикне със своите хора.
Ето историята на Кшищоф:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.469594933153827.1073741879.261918893921433&type=3

Коки бе опръстенена с пръстен на Българската орнитологична централа към БАН.

Днес, след едноседмичен престой за лечение във ветеринарна клиника Добро Хрумване, Коки отново се срещна с нейния човек Силвана.

С много радост и добри пожелания Коки бе освободена в едно от езерцата на Южния парк, където се присъедини към другите софийски Н2О-кокошки 

От сега нататък Силвана, която често наблюдава кокошките в езерцата на Южния парк, ще може да си познае Коки по пръстенчето. — включва и Sylvana Alexova.

Имаме витамини за птиците - специални за перата и общоукрепващи, благодарение на дарител, който желае да остане анонимен. Към тях получихме и малко зърнени лакомства 
Благодаря! 

В Деня на ветеринаря Дивите Животни поздравява ветовете от ветеринарна клиника Добро Хрумване!

Без огромната помощ на тези хора, малко от нещата, които сега правим за дивите животни, щяха да са възможни. Ветовете от ДХ са и най-големите ни дарители, защото даряват ветеринарната помощ за пострадалите животни, за които Дивите Животни се грижи 

Специални поздрави и за д-р Цветан Цонев във Варна, д-р Мирослав Тодоров в София, д-р Милен Джамбазов в Шумен и д-р Иван Иванов в Хасково!

 — включително Козата Ани и 4 други.

БЛАГОДАРЯ НА ДАРИТЕЛИТЕ, КОИТО СА С ДИВИТЕ ЖИВОТНИ В СЪРЦАТА СИ!

Ветеринарна клиника Добро хрумване
Ивайло Зафиров
Мая Борисова
Нели Никова
Стефи и Сашо Дуцови
Катерина Петева
Радост (Кубра И'Рига)
Ивета Ноева
Зоя Консулова
Антон Тачев
Elizd от dog.bg
Боряна Кръстева
Спиро Звездев
д-р Мила Бобадова
Росица Жекова
Дамяна Тенчева
Емилия Георгиева
Велина Пламенова Петкова
Биляна Християнова Христова
Ива Яворова Захариева
Анна Иванова Арнаутска
Милена Тодорова Македонска
Антон Николов
Нели Динева
Ралина Боянова
Евгения Пендева

Бързолетчо - една неразказана епична битка

Бързолетчо е възрастен бързолет. Още през август го донесоха във ветеринарна клиника Добро Хрумване - Борово. Птицата е намерена безпомощна на земята, липсват махови пера от лявото крило и не може да лети, иначе е здрава. 

Аз по това време бях отрупана с бебета бързолети, които изникваха едно след друго, и решихме да се мъчат да го гледат ветовете в клиниката. Отивам, майсторим кашон, както си му е редът, и се започва едно бясно хранене, обаче просто не можете да си представите колко ангажиращо е това кълцане на червеи, хранене през час-два, а междувременно пациенти се обгрижват... ужас. Припомням, че бързолетите никога не се научават да се хранят сами, те просто не могат да се хранят, когато не летят, така че храненето е изцяло на ръка. От друга страна, такава стриктност в храненето на бързолет, каквато беше в клиниката, за пръв път виждам! Теглото се следеше преди и след всяко хранене, броят дадени червеи на всяко хранене се записваше стриктно в таблица... Невероятни са тези ветове, честно!

Както казах, обаче, ужасяващо трудно е това с храненето на бързолет, докато имаш още много други пациенти да обгрижваш, така че Теодора - стажантка в клиниката по това време и бъдещ вет, изяви желание да го гледа у дома като започне учебната година. Речено-сторено и Теди се нагърби с нещо невероятно трудно!

Перата обикновено израстват за около месец, но това не е твърд срок, а зависи от стреса, от храната и други фактори. Планирах да го пуснем заедно с бебетата Петко и Пенчо, които бяха доста късни бебета и се притеснявах да не застудее преди да ги пусна. Минава септември, а перата на Бързолетчо даже не са тръгнали да растат. Не знам какво става! Блъскаме го с витамини, храната е разнообразна, доколкото е възможно за България, но не и не, не тръгват да растат.

Пуснах Петко и Пенчо, но се появиха още по-късните бебета Куку и Пипе. Куку умря, за съжаление, но реших да пуснем Бързолетчо с Пипе. В края на октомври Пипе вече беше готов, но перата на Бързолетчо едва започваха да растат. Никакъв шанс да отлети скоро.

И така, Бързолетчо остана да зимува при Теди. Много пъти съм имала случай да напиша, че никой никъде не оставя бързолет да зимува в плен. Ако се случи така, птицата се приспива. Зимуването в плен означава прекалено много месеци без летене. Мускулите губят форма и не е ясно дали въобще ще може птицата да полети напролет. Да, но ние опитваме. Теди се бори и това е една наистина епична битка, макар и тиха. Само човек, който е гледал бързолет повече от месец може да разбере за какви трудности става въпрос, а Теди ще се бори месеци наред за своя Бързолетчо. Ако всичко е наред, ще можем да освободим птицата най-рано през май 2014-та.

Консултирам се със специалисти по бързолети от цял свят, сменяме витамини и храни, опитваме всичко, което ще подобри живота на тази птица. Перата вече растат, но дори да порастнат, остава трудността да ги опази Теди от увреждане при отглеждането в плен, а това е много трудно.

Единственото, което можем да направим, е да бъдем в мислите си с Теодора и Бързолетчо в тази трудна битка. Възхищавам се на нейното упорство и издръжливост! Светът има нужда от такива ветове