Някога в
далечната 1838 година, в
околностите на днешния Пловдив, Имре Фривалдски забелязва невиждана дотогава
птица.Тази птица не е била от
забележимите, защото
оперението й е било сиво.Човчицата и очичките й били черни. Господин Фривалдски не споменава
колко бързо е летяла птицата, но днес ние знаем,че развива скорост до 60 километра в
час!Размахът на крилете й стига до 56 сантиметра,тежи не повече от 240 грама и
е дължината й стига до 34 сантиметра. Размножителният период обхваща
месеците от февруари до октомври. Отглежда от 1 до 6 поколения годишно, като
двамата родители мътят по 2 яйца средно по 13-14 дни. Яйцата са бели и имат
дължина 31 мм. Малките напускат гнездото на 16-18-ия ден.При нея не се
забелязва полов диморфизъм, което ще рече,че женските и мъжките екземпляри
изглеждат по един и същи начин.Ако днес някой има шанс да срещне въпросната
птица ще види,че по крилата има сивосини отблясъци, крачетата й са къси и червени. Все
още в зелените български градове се забелязват гнездата й, но винаги трябва да
са най-малко на два метра от земята.
Понякога
гнезди дори на светофари!
Българите
сме й дали различни имена-дива гугутка, гугушка, гугущук, гургутка, гугушурка.Във всичките имена
присъства „гугу”.Това е звука, който „произнася” нашата птица.Чува се чуден зван
когато излита!
Пишейки тези
редове за гугутката..., искам да знаеш драги ми читателю,че сменянето на
глаголните времена не е от езикова безпомощност, просто „ българската „ птица
изчезва стремително от небето на родината ни.
Колкото и
странно да звучи тя е ловен обект....кому е нужно това 240 грамово птиче
телце????Едва ли ще нахрани двукракото туловище с пушката, едва ли ще задоволи
нечие ловджийско его.....Но стига черни мисли!
И ний сме
дали птица на света, само трябва да я пазим!
Автор Росица Жекова
Няма коментари:
Публикуване на коментар