В страната на Мелиса

   Казват,че Мелиса се е появила за първи път в Средиземноморието.

Била чест гост в домовете на хората, които слагали риба и гъби на трапезата си.

Присъствала  ли често, Мелиса им оставяла чуден дар. Кое е това  загадъчнао създание и какъв е бил този безценен дар???

При споменаване на словосъчетанието „безценен дар” и мало и голямо се сеща за здравето. Правилно. Самата Мелиса е божие създание...,но от онези божии създания , за които казват, че са „мислите на ангелите”.

Ако ги настъпиш, вероятно ще разгневиш някой ангел.Става дума за цветята-това са материализираните ангелски мисли.

 Всеки е виждал Мелиса, но не е подозирал, че е тя. Висока е не повече от 80 сантиметра и цъфти с нежни бели, бледожълти и розови. Българите сме й дали и други имена-пчеляк, защото пчелите правят най-вкусния мед от нея. Лимонче идва от нежния й лимонов аромат.

Едно време българките преди да се хванат на хорото са откъсвали няколко листенца и така са се „парфюмирали”. Мелиса е популярна с името маточина в България. Билката расте почти навсякъде, предпочита влажни и сенчести места. Може да се използва и в изсушен и пресен вид.Помага за всичко!От зъбобол, шум в ушите, високо кръвно налягане,депресии,проблеми с очите,с кожата, със сърцето и нервите.Трябва да не се приема при остри възпаления на стомаха и червата.

 Вярва се, че ако се сънува маточина трябва да се погрижим за здравето си.Дори да не сме сънували Мелиса не е зле да си направим ароматен чай. А ето и една препоръка за сваляне на стреса, подарен ни от неприродосъобразния ни живот;

„В случаите, когато маточината се използува при нервни заболявания, за понижаване на артериалното налягане, за подобряване функциите на стомаха и червата, се приготвя извлек от 1 равна супена лъжица маточина, която се залива с 250мл хладка вода (35°С), кисне се 3-4 ч и се прецежда. Разделя се на 3 порции и се приема сутрин, обед и вечер половин час преди ядене. Може да се използува и 2- 3 капки етерично масло на бучка захар преди хранене 2 пъти дневно.”

Автор Росица Жекова

Царят

Лъвът (Panthera leo) олицетворява силата и властта, символизира царствено достойнство! 

Като посланник на боговете, лъвът се бори с демоните в човешката душа. Лъвът убива! Но го прави, за да се нахрани! Никога няма да наруши природното равновесие в ареала, който обитава. Обект на неговея лов са болни и слаби животни. По този начин той създава условия на добра популация на своята плячка. Тези царствени котки са известни със своя групов лов. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурноста на прайда (стадото) си. По-голямата част от деня лъвът прекарва в спане, а ловува в хладните часове - привечер или нощем. Мъжките лъвове спят до 20 часа в денонощието, а през това време лъвиците ловуват на групи. Имат си ловна стратегия. Най-често една лъвица подгонва стадото към останалите лъвици. Плячката се поднася на водача-лъв. Докато той се нахрани, останалите чакат. Същински цар!
В природата няма други врагове освен човека. Но се случва лъвът да пострада от удар на жираф или бивол. Царят избягва и близки срещи с носорози и слонове. Като ги срещне се прави, че не ги е забелязал. Лъвът се размножава в края на сухия сезон. След бременността, траеща около три и половина месеца, лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината от които обикновено не оцеляват. В началото малките се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за тях две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват. Когато пораснат достатъчно, тя ги отвежда при прайда, с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него. Размножаването не е свързано с определен период. Половата зрялост настъпва на четвъртата година. Бременността трае от 105-112 дни. Раждат се от 3 до 5 лъвчета. Лъвът живее средно около 20/30 години. Среща се в Африка - най-често в полупустините, по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Според писания на Херодот е населявал и нашите български земи!

Историята, която ще ви разкажа, е станала в Етиопия. Дванадесет годишно момиченце било похитено. Когато полицията го открила, видяла три лъва, които пазели детето. Похитителите били избягали от страх. „Най-странното от всичко бе начинът, по който зверовете пазеха момичето, дежурейки едва ли не по часове и с рев се опитваха да привлекат внимание към мястото.” - разказал местният шеф на полицията. Още по-странното е, че хищниците не докоснали детето. Познавачът на дивата природа Стюарт Уилямс твърди, че единствената причина е това, че детето постоянно плачело. Лъвовете възприели звука като мяучене на новородено. По законите на природата им в такъв момент те не го докосват, а го пазят ревностно.

  

автор Росица Жекова