В страната на Мелиса

   Казват,че Мелиса се е появила за първи път в Средиземноморието.

Била чест гост в домовете на хората, които слагали риба и гъби на трапезата си.

Присъствала  ли често, Мелиса им оставяла чуден дар. Кое е това  загадъчнао създание и какъв е бил този безценен дар???

При споменаване на словосъчетанието „безценен дар” и мало и голямо се сеща за здравето. Правилно. Самата Мелиса е божие създание...,но от онези божии създания , за които казват, че са „мислите на ангелите”.

Ако ги настъпиш, вероятно ще разгневиш някой ангел.Става дума за цветята-това са материализираните ангелски мисли.

 Всеки е виждал Мелиса, но не е подозирал, че е тя. Висока е не повече от 80 сантиметра и цъфти с нежни бели, бледожълти и розови. Българите сме й дали и други имена-пчеляк, защото пчелите правят най-вкусния мед от нея. Лимонче идва от нежния й лимонов аромат.

Едно време българките преди да се хванат на хорото са откъсвали няколко листенца и така са се „парфюмирали”. Мелиса е популярна с името маточина в България. Билката расте почти навсякъде, предпочита влажни и сенчести места. Може да се използва и в изсушен и пресен вид.Помага за всичко!От зъбобол, шум в ушите, високо кръвно налягане,депресии,проблеми с очите,с кожата, със сърцето и нервите.Трябва да не се приема при остри възпаления на стомаха и червата.

 Вярва се, че ако се сънува маточина трябва да се погрижим за здравето си.Дори да не сме сънували Мелиса не е зле да си направим ароматен чай. А ето и една препоръка за сваляне на стреса, подарен ни от неприродосъобразния ни живот;

„В случаите, когато маточината се използува при нервни заболявания, за понижаване на артериалното налягане, за подобряване функциите на стомаха и червата, се приготвя извлек от 1 равна супена лъжица маточина, която се залива с 250мл хладка вода (35°С), кисне се 3-4 ч и се прецежда. Разделя се на 3 порции и се приема сутрин, обед и вечер половин час преди ядене. Може да се използува и 2- 3 капки етерично масло на бучка захар преди хранене 2 пъти дневно.”

Автор Росица Жекова