Бързолетчо е възрастен бързолет. Още през август го донесоха във ветеринарна клиника Добро Хрумване - Борово. Птицата е намерена безпомощна на земята, липсват махови пера от лявото крило и не може да лети, иначе е здрава.
Аз по това време бях отрупана с бебета бързолети, които изникваха едно след друго, и решихме да се мъчат да го гледат ветовете в клиниката. Отивам, майсторим кашон, както си му е редът, и се започва едно бясно хранене, обаче просто не можете да си представите колко ангажиращо е това кълцане на червеи, хранене през час-два, а междувременно пациенти се обгрижват... ужас. Припомням, че бързолетите никога не се научават да се хранят сами, те просто не могат да се хранят, когато не летят, така че храненето е изцяло на ръка. От друга страна, такава стриктност в храненето на бързолет, каквато беше в клиниката, за пръв път виждам! Теглото се следеше преди и след всяко хранене, броят дадени червеи на всяко хранене се записваше стриктно в таблица... Невероятни са тези ветове, честно!
Както казах, обаче, ужасяващо трудно е това с храненето на бързолет, докато имаш още много други пациенти да обгрижваш, така че Теодора - стажантка в клиниката по това време и бъдещ вет, изяви желание да го гледа у дома като започне учебната година. Речено-сторено и Теди се нагърби с нещо невероятно трудно!
Перата обикновено израстват за около месец, но това не е твърд срок, а зависи от стреса, от храната и други фактори. Планирах да го пуснем заедно с бебетата Петко и Пенчо, които бяха доста късни бебета и се притеснявах да не застудее преди да ги пусна. Минава септември, а перата на Бързолетчо даже не са тръгнали да растат. Не знам какво става! Блъскаме го с витамини, храната е разнообразна, доколкото е възможно за България, но не и не, не тръгват да растат.
Пуснах Петко и Пенчо, но се появиха още по-късните бебета Куку и Пипе. Куку умря, за съжаление, но реших да пуснем Бързолетчо с Пипе. В края на октомври Пипе вече беше готов, но перата на Бързолетчо едва започваха да растат. Никакъв шанс да отлети скоро.
И така, Бързолетчо остана да зимува при Теди. Много пъти съм имала случай да напиша, че никой никъде не оставя бързолет да зимува в плен. Ако се случи така, птицата се приспива. Зимуването в плен означава прекалено много месеци без летене. Мускулите губят форма и не е ясно дали въобще ще може птицата да полети напролет. Да, но ние опитваме. Теди се бори и това е една наистина епична битка, макар и тиха. Само човек, който е гледал бързолет повече от месец може да разбере за какви трудности става въпрос, а Теди ще се бори месеци наред за своя Бързолетчо. Ако всичко е наред, ще можем да освободим птицата най-рано през май 2014-та.
Консултирам се със специалисти по бързолети от цял свят, сменяме витамини и храни, опитваме всичко, което ще подобри живота на тази птица. Перата вече растат, но дори да порастнат, остава трудността да ги опази Теди от увреждане при отглеждането в плен, а това е много трудно.
Единственото, което можем да направим, е да бъдем в мислите си с Теодора и Бързолетчо в тази трудна битка. Възхищавам се на нейното упорство и издръжливост! Светът има нужда от такива ветове
Няма коментари:
Публикуване на коментар