Нови, пухкави, попълнения в Спасителния център Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани отново се сдоби с пернати бебета, след като в началото на май осем керкенеза и четири забулени сови се излюпиха във волиерите му. Пухкавите мъници са поколение на осем излекувани птици, останали с трайни увреждания, и включени в размножителната програма на Центъра. Успехът за нас е още по-голям, тъй като това са изцяло новосформирани двойки. Много е вероятно идните дни да ни поднесат нови пухкави изненади, защото едната двойка керкенези все още има яйца в гнездото. Първият оглед на новоизлюпените забулени сови, за съжаление, даде доста обезпокоителни резултати, които наложиха вземането на най-малките. Те ще бъдат отглеждани под топлите ласки на екипа на бебешката стая, като ще продължим внимателно да наблюдаваме какво се случва с останалите две в гнездото. Надяваме се всички малки да са добре, и да израснат здрави и силни птици, които след това да освободим в природата. А в края на месеца очакваме с нетърпение и излюпването на бебетата на белошипите ветрушки, от които тази година за пръв път имаме цели три родителски двойки. За повече информация: Йорданка Василева - Сътрудник белошипи ветрушки e-mail: yvasileva@greenbalkans-wrbc.org Христина Клисурова - Ветеринарен лекар Връзки с обществеността Спасителен център за диви животни e-mail: hhristova@greenbalkans.org; моб. тел.: 0886570053 Пет малки любопитно надничат от гнездото на едната двойка керкенези. Тати ревниво пази малките, и още неизлюпените си яйца. Толкова са малки, че неосъзнавайки всякаква опастност, отварят човка при всеки шум, с надеждата това да е мама с поредната порция вкусна храна:))) След огледа на гнездото, оставихме двете по-големи забулени сови на грижата на родителите. А двете по-малки прибрахме в бебешката стая, под топлите грижи на екипа. Маките се хранят на ръка, на всеки 3-4 часа. А през другото време кротко спят в инкубатор, имитиращ топлината на мама.

Млада видра, отгледана в Спасителния център, бе освободена на язовир Конуш.

През изминалата седмица екипът на Спасителния център на Зелени Балкани се раздели с видричката Дилянка. След като постъпи при нас в началото на август миналата година от района на язовир Овчарица, бебето видричка Дилянка се превърна в любимка на целия екип на Центъра. С игривия си нрав и бебешкото си меко и скокливо телце - истинска плюшена играчка - Дилянка забавляваше всички около себе си. Кръстихме я така, заради неоценимата помощ на д-р Дилян Георгиев, преподавател в Пловдивския университет, и дългогодишен доброволец и приятел на Спасителния център. Именно по негово настояване в края на есента Дилянка бе отделена в самостоятелна стая, пригодена за минимален контакт с хората, с цел подивяване. Това решение й се стори меко казано неприятно и твърде нечестно, но постепенно се наложи да свикне с него. И така повече от осем месеца младата видра бе в процес на подивяване. През това време екипът ни поддържаше постоянна връзка с д-р Георгиев и съобразно неговите наставлвния включихме в менюто й жива риба, речни миди и охлюви. Поставените тръби (тип тунели) клони, слама, трева и вани с вода я подготвяха за средата в новия й дом. И ето че настъпи денят в който ние със смесени чувства на тъга и радост трябваше да се разделим с Дилянка. Избрахме язовир Конуш, тъй като освен Защитена територия и Натура зона, на негова територия Зелени Балкани и РИОСВ – Пловдив - "Последната чаплова колония в Тракия", финансиран от Оперативна програма "Околна среда". Там охолният щастлив живот на нашата млада видра е гарантиран. Непосредствено преди освобождаването поставихме подкожен микрочип, който ще позволи нейната идентификация при повторно улавяне. Надяваме се Дилянка да се адаптира бързо и успешно, и да си намери партньор, с който да отгледат здраво и силно поколение. За контакти: Руско Петров, Оперативен управител Спасителен център за диви животни, Зелени Балкани Тел.:0884877544, e-mail: rpetrov@greenbalkans-wrbc.org

Бебето видра Дилянка бе всеобща любимка *** *** *** В последствие й се наложи да живее в изолация, за да може да се адаптира успешно към дивата природа, ситуация, с която тя не бе особено съгласна :))) Подложихме я на услвия,максимално близки до естествените, както и подходяща храна- жива риба, раци, миди.... Докато в един прекрасен ден, вече порастналата Дилянка не пое към свободата си. *** Последно сбогом с Венко, който я отгледа и Пеньо, който й бе най-любим от всички от екипа на Центъра В първите секунди свободата изглежда страшничка... всичко е странно и непознато.... ето защо в подобна ситуация една видра трябва да е мнооого предпазлива.... Обаче в същото време всичко е някак странно приятно и притегателно :)) След няколко минути Дилнка се отдаличи от нас толкова, че се сля с околния пейзаж. Успех, малка, храбра видричке :)))

Ако изредим всички видове характери, раздадени на милиардите представители на животинското царство, ще видим, че всеки вид има своя определена отличителна черта. Но всички тези черти, с всичките им нюанси са раздадени и на човешкия род. Не се съмнявайте, че всеки човек притежава по десетина и повече от тези черти, а у много хора могат да се намерят следи и от разновидностите на всяка една от тях.

Заекът се отличава със своята плахост и страхливост, чужда му е храбростта, дързостта, хищността.  Затова, когато става дума за заека, ние неизбежно си спомняме за неговата страхливост, но не и за невероятната му плодовитост.

Когато говорим за мухата и бълхата знаем, че по дързост и наглост те превъзхожда всички животни, дори човека. Ако тези животни имат някакви други качества, те дотолкова са засенчени от току-що споменатите, че изобщо не се сещаме за тях.

Когато става дума за пауна, веднага ни идва наум неговата надутост и нищо друго. Заговори ли се за козела, сещаме се за неговата похотливост. Стане ли дума за кучетата, мислим за тяхната вярност. Спомене ли се котката, идва ни наум нейната независимост, само ако сме невежи, бихме се сетили за коварството, черта, която притежават по-скоро някои породи кучета и котката.

Човекът е взел всяка черта, която притежават. Но той се различава много от животните. Не притежава нито една черта, която в еднаква степен да е характерна за всички същества от неговата порода. Когато казваме, че мухата е безкрайно нахална и дръзка, ние имаме предвид всички мухи, когато казваме, че заекът е много страхлив, това се отнася за всички зайци, когато казваме, че паякът е кръвожаден, това се отнася за всички паяци, когато казваме, че агнето е кротко и наивно, това се отнася за всички агнета, когато казваме, че козелът е похотлив, това се отнася за всички козли. Едва ли има животно, което да не може да се охарактеризира пълно и изчерпателно само с по една негова черта, но човек никога не може да се обозначи по този начин.

Не всички хора са страхливи като заека, не всички са дръзки като мухата, не всички са кротки и наивни като агнето, не всички са кръвожадни като паяка и осата; не всички са крадливи като лисицата и свраката, не всички са надути като пауна, не всички са красиви като златната рибка, не всички са игриви като маймуната, не всички са похотливи като козела.

Човешкият род не може да се опише с едно-единствено определение. Всеки индивид трябва да се разглежда сам за себе си. Един е дързък и храбър, друг е страхлив; един е добър и кротък, друг е жесток; един е горделив и надут, друг е скромен и смирен. Многобройните черти, пръснати по една, най-много по две наведнъж из огромния животински свят, са събрани вкупом във вид на инстинкти във всеки човек, къде по-силни, къде по-слаби, с всичките им възможни и най-тънки отенъци, било като положителни или отрицателни качества.

В някои хора лошите качества са почти незабележими и на преден план изпъкват благородните черти. За такъв човек ние съдим именно по тях, хвалим го, но той няма заслуга за това. Защото той не е измислил чертите на своя характер, не ги е заложил в себе си, той си ги има по рождение, те са му дадени.

Колко смешно е, че ние оправдаваме всички недостатъци на животните, които пълзят, летят, плават или ходят на четири крака, защото знаем, че те се подчиняват на своята природа.

И след като осъзнаваме, че сме възприели всичките си недостатъци от тези твари, твърдим, противно на всякаква логика, че те търпят безнаказаност и затова наш дълг е да пренебрегваме, да нарушаваме и отменяме божите закони.

Струва ми се, че това твърдение е съвършено неоснователно и няма никакво покритие

Благотворително базарче в Стара Загора - избери своята кауза ;))

Благотворителното базарче на "Зелени Балкани и приятели" , представено на 13-14.05 в Стара Загора и организирано от Обществения дарителски фонд събра около 480 лв за природозащитните дейности на организацията! Събитието под надслова "Дай малко, дари чудо" се осъществява с подкрепата на Община Стара Загора и с участието на "Зелени Балкани", и "Национална организация на скаутите в България". Всеки участник представи и събира средства за своята кауза - а ние за нашата - БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА, редките видове и местообитания! Посетителите можеха да си купят  "шаренийките" от електронното ни магазинче, чрез което, заедно с нашите приятели подпомагаме опазването на природата http://www.greenbalkans.org/shop/bg/. Успяхме да съберем 456,70 лв. от продажби на стоки и още 32,30 лв. като дарения за касичката! Благодарим ви, приятели! Магазинчето "отвори врати" благодарение на проект "Да постигнем повече", подкрепен от ФПББ и Фондация "Америка за България". Благодарим на всички наши приятели на електроннто магазинче, чиито продукти предлагаме, на организаторите на базара от Обществен дарителски фонд и на всички участници в него! За контакти, от страна на Зелени Балкани - Александър Мечев - моб. тел. 0884050514, Елена Стоева - моб.тел. 0887574699

Шарената сергийка на Зелени Балкани *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Запознайте се с... белошипата ветрушка, птица на Спасителния център за месец май

Ето че дойде нов месец, и ние в Спасителния център сме готови да ви предложим интересната история на друг наш обитател – белошипите ветрушки. Определено се налага да се запознаем с нея, тъй като тя е изчезнала от природата на България, и в момента единственото място, където може де бъде видяна по нашите земи е Центъра на Зелени Балкани… Представители на малките соколи, заради начина им на хранене, включващ предимно насекоми, са пръв приятел на човека в борбата с вредителите в селското стопанство. Те са нашето естествено оръжие срещу неприятелите по нивите и насажденията. В Спасителния център живеят общо 8 птици от този вид. Четири от тях са двойки, внесени от Германия. Радостни сме да споделим с вас, че тази година в гнездото на всяка двойка има по 4 яйца, от които под всеотдайните грижи на родителите този месец очакваме да се излюпят малки. От години в Спасителния център се подготвяме за момента, в който ще започнем да освобождаваме млади белошипи ветрушки, като част от дейността по завръщането на вида в България. Надяваме се тази година да освободим първите птици, част от които да са и младите, излюпени в Центъра. Многобройни са причините за изчезването на вида у нас. Интензивното земеделие, все по-голямата употреба на химикали в селското стопанство, обезлюдяването на малките населени места, обрастването и изоставянето на пасищата и обработваемите земи, необезопасените стълбове на електропреносната мрежа се изтъкват, като най-основните. И така, в миналото считан за един от най-многочислените хищни птици в България, гнездял дори и в центъра на Пловдив, сега бъдещето на белошипата ветрушка е в наши ръце. Насладете се отблизо на прекрасните елегантни соколчета, надежда за завръщането на вида у нас. ТУК можете да намерите информация за белошипите ветрушки в осиновителната програма на Центъра. А снимката, поставена в ръчно изработено паспарту изцяло от рециклирани материали, която изпращаме на всеки дарител, внася късче дива природа забързаното човешко ежедневие. За повече информация: Христина Клисурова - Ветеринарен лекар Връзки с обществеността Спасителен център за диви животни e-mail: hhristova@greenbalkans.org; моб. тел.: 0886570053

Едната от двойките белошипи ветрушки в Центъра Прекрасна мъжка белошипа ветрушка, част от птиците на Центъра

Очакваме първите излюпени белошипи ветрушки в Центъра за Размножаване на Белошипи Ветрушки в Алмендралехо, Испания [ 2013-05-09 ]

Първото гнездо, в което бяха снесени яйца през този размножителен сезон в Размножителния Център на ДЕМА, вече има пет яйца, от които през следващите няколко дни ще се излюпят малките ветрушки... Успяхме да направим тази снимка когато женската птица напусна гнездото, за да се храни. Можете да проследите тазгодишния размножителен сезон и напредъка по дейностите, изпълнявани в рамките на проект „Възстановяване на белошипата ветрушка“ LIFE11 NAT/BG/360 на нашата фейсбук страницаhttps://www.facebook.com/demaprimilla За допълнителна информация: Беатриз Естанке Размножителна Програма и Технически сътрудник / преводач Проект „По-голям шанс за белошипата ветрушка (Falco naumanni) в България – Възстановяване на белошипата ветрушка“ LIFE11 NAT/BG/360 ДЕМА Тел.: +34 722 380 908; +34 924 671 752 Ел. поща: beatrizestanque@demaprimilla.org www.demaprimilla.org http://www.facebook.com/demaprimilla

***

Спасителният център на Зелени Балкани освобождава изчезнал вид соколи

Излюпените преди около месец в Спасителния център на Зелени Балкани ловни соколчета Хала, Буря, Вихра и Вейо (Повей) вече са един мах по-близо до свободата.  Вчера, след щателен преглед на всички 7 излюпени тази година в Центъра соколи, екипът на проект „Реинтродукция на ловния сокол в България“ единодушно избра да пусне именно тези четири млади птици. Но пътят към тяхната свобода едва сега започва. От сигурното и безопасно гнездо в Спасителния център, и всеотдайните грижи на своите родители, все още неукрепналите пухкави мъници, бяха преместени в адаптационна клетка в природата. Тя ще бъде техен дом поне още две седмици, време, в което грижите за младите птици се поемат изцяло от екипа и доброволците на проекта. Така младите соколчета ще имат време да свикнат с новия си дом – дивата природа, и да излетят от гнездото, когато се почувстват готови.А поставените предаватели на всяка от птиците ще ни позволят да продължим да ги следим и когато окончателно ни напуснат. Четирите соколчета са второ поколение излюпени птици от този вид в Центъра, и първото, което ще бъде освободено в природата. Това е третото по ред освобождаване на млади ловни осколи в рамките на проекта, но за пръв път в небето на България ще полетят соколи „наше производство“ Пожелаваме им успех и се надяваме да поставят началото на завръщането на ловните соколи у нас. Проектът „Реинтродукция на ловен сокол в България” е част от изследователската и консервационна програма на Environment Agency – Abu Dhabi и се изпълнява от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Зелени Балкани и International Wildlife Consultants (UK) Ltd. с покрепата на Спатия Уайлдайф. Христина Клисурова - Ветеринарен лекар Връзки с обществеността Спасителен център за диви животни e-mail: hhristova@greenbalkans.org; моб. тел.: +359886570053

Първо изнесохме родителите, които ревностно пазеха малките. Нашите мъници се превърнаха в медийни звезди. *** Най-голямата, Хала, пази останалите малки в гнездото. Хващането на пухкавите мъници в гнездото в Центъра никек не е лесна работа... *** *** Някои от колегитесе отърваха с малки наранявания. Последва щателен преглед... *** и маркиране. претегляне... и премерване.. *** Гръм и Мълния също участваха в купона :)) Всичко бе щанелно описано в картоните на птиците. Екипът не пропусна да си вземе последно сбогом с мъниците. Проверихме състоянието на микрочиповете... След което четирите млади соколчета поеха към свободата.... *** *** *** В адаптационната клетка, сред дивата прирота, на един мах от свободата...